Поне 5 трилиона долара капиталови инвестиции може да са нужни за постигане на въглероден неутралитет на авиацията до 2050 г., като почти цялата сума ще бъде вложена в устойчиво производство на горива и възобновяема енергия. Това сочи доклад на McKinsey & Co.
Авиационната индустрия преживя пандемията COVID-19, но тепърва се изправя пред поредната екзистенциална заплаха – декарбонизацията, задача с невероятен мащаб за ограничаване емисиите от световния търговски флот с близо 25 хиляди самолета, превозващи 4 млрд. души годишно.
Нуждата от спешни инвестиции в сектора изправя авиокомпаниите към все по-голямо изпитание за съхранение на приходите.
Лидерите в сектора все по-ясно изричат неудобната истина – разходите за спиране на изкопаемите горива във въздушния транспорт ще бъдат платени от пътниците.
„Просто няма друг начин“, казва Уили Уолш, генерален директор на Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA), цитиран от Bloomberg.
През последните седем десетилетия на почти неограничена експанзия, авиационната индустрия не обръщаше толкова голямо внимание на емисиите, а пътниците свикнаха с все по-добра свързаност, нарастваща конкуренция и евтини билети.
Внезапно превозвачите се озоваха в екологична криза, като правителствата поставиха крайни срокове за декарбонизация, а екоорганизациите станаха все по-активни, за да привлекат вниманието към глобалното затопляне.
Рекордните температури през това лято само подчертаха тезите на борците за климата.
Докато авиацията е само един от многото източници на парникови газове, делът й се очаква драстично да нарасне с декарбонизирането на други сектори – до приблизително 22% до 2050 г. от около 2% днес, ако емисиите не бъдат намалени достатъчно бързо.
За пътниците усилията за декарбонизация води до малка перспектива за облекчение от скока на цените след пандемията, който остави вътрешните полети в САЩ например с повече от 8% по-скъпи от нивата от 2019 г.
Включването на цената за декарбонизацията в цените на билетите ще бъде по-постоянен процес, отразяващ огромните дългосрочни инвестиции в самолетостроенето, заедно с нужните инвестиции на рафинериите за горива, летищата и авиокомпаниите.
„Трябва да сме много откровени с пътниците“, казва Кристиан Бенет, ръководител на отдела за устойчивост в базираната в Бризбейн Virgin Australia Airlines.
Цената за декарбонизацията за пътуващите е „слонът в стаята“, подчертава той.
Ръководителите на авиокомпаниите се борят с трудни въпроси: как значително да намалят въглеродния си отпечатък на цена, която няма да унищожи печалбата, и как да отблъснат исканията, убиващи растежа, да летят по-малко. Тъй като те не строят самолетите и не осигуряват горивото, превозвачите зависят от други играчи, за да бъде стимулиран техническият напредък.
Дори при безпрецедентна координация, възможностите са ограничени. Самолетите, които се доставят днес, може все още да летят през 2050 г., а за новите проекти, захранвани от батерии или водород, ще са нужни години, ако не и десетилетия, за да се материализират. Така че засега най-добрият вариант е конвенционалните самолети да се зареждат с по-малко замърсяващи горива. Дори това ще изисква монументални усилия за поддържане на система за производство на алтернативни горива, която почти не съществува днес.
Като цяло всичко това ще направи полетите значително по-скъпи. Прогнозите варират, но разходите са значителни.
По данни на Envir мерките за устойчивост ще добавят до 73 щ. долара към цената на еднопосочен билет за полет на дълги разстояния от Сингапур до Дубай или Ню Йорк до Париж.
В Европейския съюз влизащите в сила разпоредби ще повишат цените на билетите почти веднага. Новото правило RefuelEU ще изисква от авиокомпаниите да зареждат самолетите си с 2% смес от устойчиви авиационни горива до 2025 г., което да се повиши до 6% до 2030 г. и да достигне 70% до 2050 г.
Тази година френско-холандската авиокомпания Air France-KLM удвои задължителната допълнителна такса, въведена от 2022 г., за да помогне за плащането на по-екологично гориво, до между 2 и 24 евро. До 2035 г. европейските норми ще доведат до 230 евро допълнителни разходи за двупосочен полет от Барселона до Токио.
„Цените на билетите се очаква да се покачат структурно“, пишат икономистът от ING Рико Луман и анализаторът Олексий Сорока. „Устойчивостта оказва все по-голямо влияние върху пазарите на авиокомпаниите“.
Пандемията нанесе на авиоиндустрията загуби на обща стойност около 180 милиарда долара през 2020 г. и 2021 г. Преминаването към устойчиви горива намалява това бреме – и се простира в продължение на десетилетия. Допълнителните разходи за авиокомпаниите ще достигнат до 4 трилиона долара до 2050 г., според ICAO.
Авиокомпаниите казват, че финансовият удар ще бъде твърде тежък, за да го понесат сами.